Каква е ролята на гражданското общество по време на пандемия и криза, станахме ли по-съпричастни и започнахме ли да даряваме повече и как гражданските организации могат да помагат за справянето с предизвикателствата - разговор по темата с Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация "BCause" в предаването "Директно" по Bulgaria Onair с водещ Димитър Абрашев. Повод за разговора е докладът на CAF Global Alliance.

- В един от многото годишни доклади на различни неправителствени организации от световна величина се посочва, че пред човечеството има няколко важни предизвикателства – спешни решения от глобален мащаб, неотговарящи на национални нужди, колективни усилия на цялото общество и поощряване на дарителството. Мой събеседник по темата тази вечер е Елица Баракова. Здравейте и добре дошла.

- Здравейте.

- Възможни ли си всички тези три неща, за които говорят неправителствените организации в световен мащаб? Разбира се, слагаме и България на картата на всичко това.

- Ние май нямаме друг шанс като човечество. Наистина сме изправени пред тези предизвикателства. Както стана ясно и от предходния разговор, предизвикателствата са тук и няма да си отидат в близките десет години. В един от тези доклади Оксфам нарече вируса „вирусът на неравенството“. Световната банка посочва, че нови 50 милиона са се присъединили към бедните, сиреч проблемът е огромен. Във всички пукнатини на здрава, социална, образователна сфера сега се получиха пропасти. Така че аз бих казала, че ние нямаме право на връщане назад.
През това време добрите новини са, че и правителствата, и организациите изпробвахме неща, които преди време изглеждаха немислимо, преди кризата. А сега не трябва да отстъпваме от неща, които се случиха – образованието как се адаптира (със всички лоши неща, сега ще говорим само за добрите) – това, което успяхме да направим като дистанционно образование, телемедицината, електронната рецепта, възможността за социални мобилни услуги – всичко това са неща, които трябва да бъдат продължени и те са единственият ни шанс да се справим успешно.

- Вярно ли е твърдението, че сега във времена на криза ролята на гражданското общество е по-важна от всякога?

- Да, ние имаме нужда от смели лидери, които честно да начертаят определени действия и всички да се обединим да ги правим. Това означава всъщност обединението, така че гражданското общество може да дава кредит на доверие и може да го взема. Сега е време, в което ние показахме вече една година ние колко здраво можем да работим по проблемите, които са точно пред лицата ни и сега е наистина време да продължат.

- Какво се очаква от нас, госпожо Баракова, какво можем да направим?

- Мисля, че в Бълграия специално има проста рецепта. Ние нямаме войни като в Близкия Изток, нямаме глад като в Африка,

- … и слава Богу, че поне това.

- …една шепа народ сме, нямаме такива тежки социални проблеми, които тресат. Ние често не си даваме сметката, че ние сме в северната половина на земното кълбо и сме при богатите, и смелите и хубавите, нямаме толкова тежки проблеми. Трябва ни смело лидерство, добър план, съгласие в обществото да го приемем, което става чрез прозрачност, да намалим корупцията, да ползваме добре фондовете, които Европейският съюз ще ни даде и които ние имаме, защото ние също произвеждаме, и да си оправим държавата. Смелост и добър план. Иначе ще започнем да се присъединяваме към други държави, от които сякаш бяхме отлепили. И сме свикнали вече да живеем по-добре и си го искаме обратно.

- Сега иска да поговорим за някои от нещата, които фондация Бикоуз свърши за тази една година. Гледам тук пред себе си събрани два милиона лева, дарени за болници, за медицински лица, за образователни институции, за граждански организации. Колко време събирахте тези пари?

- Да, ние като дарителска организация с различни инструменти за помагане на дарителите да достигнат до каузите, още на 13 март, в деня на обявяване на извънредното положение, обявихме първата кампания. Тези средства, голяма част от тях, са събрани – почти 2 млн през цялата 2020-та, но повече от 80% се събраха в първите 3 месеца на извънредното положение, като даряваха всякакви хора и бизнеси, така че получихме много дарения за различни кампании на неправителствени организации, на болници, които търсеха помощ за неминуемите си нужди. И можем да кажем, че това беше една проверка за нас, че нашите системи бяха на място, инфраструктурата на дарителството беше тук. Имаше ДМС, имаше Платформата.бг и други начини за даряване, на телефоните бяхме.

- Фирмите или хората бяха големият дарител?

- Хората бяха най-големият дарител. И всъщност това е типично за нашето дарителство по време на криза – ние тогава показваме най-доброто, на което сме способни. Хората буквално звъняха по телефона с искане да дарят дори преди решенията за какво точно да се използват техните дарения да не бяха още толкова ясни. Всички искахме да имаме някакъв принос към поправката на това положение и по-бързо да стане добре отново. И продължаваме да го искаме.

- Как се изразходваха тези пари – защото говорим за болници, за медицински лица, говорим за образователни институции, говорим за граждански организации? Как ги разпределихте?

- Почти всички пари с много малки изключения си имаха своя предварително посочена цел. Дарителят беше чукнал бутон, който стои под определно описание. Най-голямата ни кампания беше съвместно с проект „За доброто“, които вече са фондация. Те започнаха през септември 2019 с работа в няколко български болници и продължават своята мисия да ги променят. Та повече от 110 са здравните заведения, които получиха помощ бих казала в първия месец, преди още държавата да получи своите поръчки, преди да напълни складовете със защитни материали, ние бяхме там. Успяхме и купувахме още същия ден. В първия ден обявихме, събрахме хиляда и няколко лева и направихме първото дарение на болница. Купувахме материали, не сме дарявали пари на болници, болниците имаха възможността да правят заявки и ги доставяхме. Трябва да благодарим много на доброволците, защото това беше едно мини „Априлско въстание“ – жените шият маски, мъжете печатат шлемове, куриерски фирми и други фирми помагаха за доставките. Наистина едно гражданско общество в действие, с най-доброто от себе си.

- Това ли е моделът, който сега ще ни трябва за излизане от кризисната ситуация, в която се намираме?

- Да… Неправителствени организации, и това исках да разкажа, направиха мобилни своите услуги, защото не можеха в един дневен център да приемат хора, беше локдаун. Включиха телеуслуги, купиха си възможност да бъдат по-близко до хората и те иновираха постоянно, за да изпълняват мисиите си. Изведнъж един дневен център за хора с увреждания се оказа заобиколен от обедняла общност, която има нужда от храна, от помощни материали, и тези организации им ги доставиха. Всъщност тази гъвкавост, тази иновативност помогна на неправителствените организации да минат през кризата до тук без грам държавна помощ. Ние сме секторът, който не получи никаква помощ.

- Искам да поговорим и за Фонда за лечение и рехабилитация на деца. Виждам, че 16 деца с увреждания са получили почти 10 000 лева. Всъщност как бяха подбрани тези деца и как бяха разпределени тези средства?

- Във фондация Бикоуз ние имаме няколко дарителски фонда, в които един дарители, който още не е много добре ориентиран, може да направи своя принос. Този фонд е един от тях. Стипендиантската програма е друг. Това е мястото в България, в което родителите на деца с хронични заболявания могат да почукат и да получат помощ. Ние правим около 5 комисии годишни, колко през 2 месеца има такава комислия. Сега през януари е последната, която подкрепи 16 деца, които бяха подали своите документи. И това са хронично болни деца с най-различни заболявания, които имат нужда от ежемесечна рехабилитация, от работа с логопед, психолог, кинезитерапия и без тях тяхното състояние няма да се подобрява.

- Тъкмо това щях да ви питам, какво е състоянието на тези деца. Но практически те от какво имат нужда, защото разпределението на 10 000 лева на 16 деца, всеки от нас си дава сметка, че тези пари няма да стигнат за кой знае какво.

- Да, това подкрепя за между 3 и 5 месеца тяхната терапия. Една терапия при логопед е между 15 и 25 лева, при кинезитерапевт… а те трябва да го правят просто ежедневно. Значи можете да си представите бюджета на едно семейство на дете с увреждане, което трябва да дава близо 200 лева седмично за различни терапии, ако прави разнообразни. В НЗОК се покриват малко дни и то при определени специалисти, така че ние постоянно допълваме. Семействата могат да се връщат до три пъти при нас, търсим нови дарители, към които ги насочваме. Този фонд работи повече от 16-17 години и наистина е място за малки дарения, но целево и на място за тези семейства.

- Променяме се, казвате, като дарители и започваме да припознаваме все повече каузи. Ставаме хора, човеци.

- Аз имам дефекта да съм заобиколена с дарители и ми е трудно да преценявам. На телефона на организацията звънят хора, които искат да правят дарения, искат да променят и това, което аз мога да обещая, че фондация Бикоуз ще прави две неща – ще предоставя прозрачни и добри дарителски услуги и ще разказва историите на благотворителните организации, които дори в моменти на криза спасяват животи, разширяват хоризонтите, променят живота.

- В името на това хората в беда да имат малко по-добър живот. Благодаря ви за участието.

 

ВИДЕО в сайта на България Онер