Историите из камиончето на доброто (Доброволците на Свв. Георги)
Дарителският фонд "Нашите родители" има за цел подобряване на здравните и социалните грижи за възрастни хора, както и възможност за социализация и достъп до култура. Чрез него фондация BCause финансира на конкурсен принцип неправителствени организации, които работят за добруването на хора над 65 години, самотноживеещи и/или болни. През 2024 година финансирахме 13 проекта на обща стойност 96 190 лв. Проектите обхванаха общо 1100 възрастни хора. В няколко последователни статии ви представяме кратки разкази за вече завършилите проекти.
Бай Ангел и мостът към небето
В двора на Александровска болница, до Кръста, три пъти седмично се събират хора – готвят, белят, режат, раздават храна. Около 100 души идват всеки път – повечето възрастни, често с бастуни, патерици или пазарски колички. Не само за прясно приготвена топла храна, но и за топлота от друг вид – човешка. Наричат го просто "Камиончето", но около него от години се изгражда нещо повече – общност на взаимопомощ и милосърдие.
Мястото обаче не е лесно достъпно. До него водят няколко бетонови препятствия и стъпала, които хората трябва да преодоляват – често трудно, понякога опасно. Много са се спъвали, някои са падали. Въпросът с достъпа е бил поставян неведнъж пред различни институции, но без резултат. Необходимите машини, разрешения и съгласувания с институции правят промяната почти невъзможна.
И тогава – както често се случва в живота – нещо дребно, на пръв поглед незабележимо, се оказва съдбоносно.
По време на едно от готвенията, в близост до Камиончето се чуват удари – ритмични, методични, като по камък. Готвачът излиза да види какво се случва. И го вижда – един мъж, на около 70, със спокоен и съсредоточен вид, удря с чук по бетонния остатък от стара основа, който пречи на преминаващите. До него – торбичка с още инструменти. Просто започнал да разбива. Не за себе си – за другите. Без да каже дума.
Малко по малко, към него се присъединяват и други от хората, които идват за храна. Няколко души помагат. На следващия ден – пак. И на по-следващия. Постепенно бетонът изчезва, а на негово място се появява нещо ново – пътека, направена от разбитите парчета, внимателно подредени, с бордюри отстрани, стабилна, удобна.
Наричат я „моста“. Мост към храната, към грижата, към достойнството. А мъжа – бай Ангел. Името му само подсказва какво значение има делото му.
Той идва и сега – понякога за храна, понякога просто така. Може би дори не предполага, че този мост не свързва само двора и Камиончето, а сърцата на всички, които минават по него. Мост, по който с мълчалива сила върви добротата – не показна, не шумна, а истинска. Като самия бай Ангел.
Б.Т., архитект на 78 години, е преживял инсулт, но успява да се възстанови и да продължи напред. Казва, че мисълта, че някой го чака, му е помогнала да се изправи отново. Въпреки че се движи трудно, не пропуска срещите – винаги намира сили да дойде.
М.Д., 77-годишна сладкарка, прекарала целия си живот сред аромата на торти и ванилия, стига до старини, в които болката надделява над сладостта. Появява се с тъмни следи по лицето и със сълзи, които задържа в очите си. Никой не я пита нищо – просто я приемат такава, каквато е, с надеждата, че когато е готова, ще разкаже.
И.М. е на 73 години. Бил е кравар над 20 години в покрайнините на София. След тежък инцидент, при който е ударен от бик, живее с постоянни болки и катетър. Носи торбичката си дискретно, а от време на време посещава болница за смяна. Няма дом – но има достойнство. Понякога стои отстрани, мълчи. Поздравява по християнските празници, въпреки че не изповядва вяра. С присъствието си учи на търпение и истинско смирение.
К.С., цирков артист и акробат на 93 години, някога е бил част от „Дуо София“ – формация, с която е обикалял света. Съхранява снимки в пликче, разказва спомени на български и немски, с онази живост в очите, която времето не може да изгаси. Спомените му вдъхновяват – и разчувстват.
В.М. е 81-годишен заварчик, който почти не говори. Но очите му разказват цели истории. Помага, когато може – с почистване, с обелки, с дребни задачи. Въпреки че самият той страда от сърдечно заболяване, се грижи за съседка, която не може сама. Казва: „Тя има нужда.“ И действа.
В.Я., икономист на 78 години, продължава да носи храна не само за себе си, а и за 40-годишния си син, останал без работа. Споделя с усмивка: „Добро момче е.“ Когато казва, че не знае как биха се справили без помощ, не се оплаква – а просто показва колко стойност намира в добротата.
В.П. е 83-годишна медицинска сестра. Синът ѝ наскоро е починал от тежко заболяване. Внукът ѝ е в тежко състояние – не говори, не се движи. Тя идва да помага, с вярата, че „доброто се брои“. След смъртта на сина си престава да се храни, отказва да стане от леглото. Един ден обаче друга жена я хваща под ръка и я води – да отпразнуват именния си ден заедно. Появяват се срамежливо, после се усмихват, после – няколко сълзи. После си тръгват. До следващия път.
Фондация "Доброволците на Свв. Георги", София получи подкрепа от 9000 лева за разширяване на работата си с хора в затруднено положение. В проекта си, освен редовната си дейност за осигуряване на топла храна, те организираха в двора на Александровска болница тематични работилници за 18 души над 65 годишна възраст. В тях с помощта на доброволци възрастните хора си припомниха и развиха нови умения да изработват различни предмети, които фондацията използва за набиране на средства. Работилниците са и социални събития, място за културни преживявания и подкрепа, целящи да дадат на възрастните хора чувство за собствена ценност, насърчение и нови положителни спомени. За продължителността на проекта (18 седмици), беше готвено над 50 пъти, като бяха осигурени суровини, направени и раздадени обилни и хранителни над 5 000 порции храна, също толкова хлябове, закуски, десерти и плодове.
