Три дъхновяващи истории от Фонд "Нашите родители” на Фондация BCause от 2024 г.
Дарителският фонд "Нашите родители" има за цел подобряване на здравните и социалните грижи за възрастни хора, както и възможност за социализация и достъп до култура. Чрез него фондация BCause финансира на конкурсен принцип неправителствени организации, които работят за добруването на хора над 65 години, самотноживеещи и/или болни. През 2024 година финансирахме 13 проекта на обща стойност 96 190 лв. Проектите обхванаха общо 1221 възрастни хора. В няколко последователни статии ви представяме кратки разкази за вече завършилите проекти.
Чрез общуване и информация срещу социалната изолация
Н.М., потребителка с органично разстройство на личността и поведението споделила преди посещението на конната база, че винаги се е страхувала от коне и никога не се е докосвала до това животно. Въпреки страха, изразила желание поне веднъж в живота си да има този досег. С подкрепата на екипа на базата тя постепенно преодолява притеснението си – гали, храни и сресва коня, а накрая се качва на гърба му, усмихната през цялото време.
Същата потребителка, която често страда от световъртеж и затруднена походка, първоначално с недоверие се включва в хоро по време на музикотерапия, но в края на сесията споделя, че отново се е почувствала млада.
Фондация "Състрадание Алцхаймер", Варна получи 6000 лв. за проекта си "Чрез общуване и информация срещу социалната изолация", който осъществи дейности за облекчаване на типичните на дементно болните стрес и депресия и за подобряване на физическото и психическото състояние на болните и техните близки.
22 човека от Дом и дневен център за хора с деменция във Варна участваха в редовни еднодневни екскурзии и спортни занимания.
Екскурзиите, творческите занимания и хипотерапията допринесоха за повишаване на физическата активност, социалната ангажираност и емоционалното благополучие на потребителите. Контактът с природата и участието в дейности като месене на хляб, рисуване и ароматерапия намалиха напрежението, засилиха усещането за принадлежност и стимулираха когнитивните им способности. Музиката и народните танци възвърнаха ценни спомени и подобриха координацията и настроението им.
Потребителите изразиха благодарност за грижата, предоставената информация и топлото отношение от страна на екипа и дарителите. Информационните материали повишиха осведомеността за симптомите и превенцията на деменцията, както и за важността на ранната диагностика.
Цветове и светове
Върбинка е жена на средна възраст, която скоро ще стане млада баба. В ателиетата участва редовно, придружена от своята 70-годишна леля и 7-годишната си племенница. Тя е независима, понякога сговорчива, понякога избухлива – „тя си знае нейното“. По време на ателие по керамика, което започна с медитация и свързване със земята, се случи нещо дълбоко емоционално. Точно на рождения ден на покойната ѝ по-малка сестра, от Върбинка изригнаха силни емоции, съпротиви и болка. Избяга от залата за кратко, неспособна да се справи с вълната от чувства. Преди около две години нейната сестра починала от рак на гърдата. В молитвите си Върбинка искала тя самата да си отиде вместо сестра си, но животът разпоредил друго. Малко след това тя също била диагностицирана със същата болест – така, както и нейните лели по майчина линия, майка ѝ, а вече и някои от братовчедките ѝ. Болестта се разпространява като зловещо чудовище в рода им.
В залата настана тишина. Всички жени в групата, повечето от които също диагностицирани със същата болест, усетиха болката ѝ. Тъмнината залепи устните им, усмивките се скриха, очите се сведоха. Миризмата на болка беше осезаема. Глината в ръцете им изсъхваше бързо, безформена, на малки тежки топки – като гюлета, натоварени с мъка. И все пак, предстоеше празнуване – чаша вино, усмивки и спомени. Върбинка се завърна. Върна се при Земята. Започна да диша с всичките си сетива, ароматите на есента проникваха в тялото ѝ. Звукът на птиците измиваше чернилката от душата ѝ, от водата и кръвта ѝ. Със силата на вятъра тя издишваше болката, гневът ѝ се разтваряше в стените на ателието. Вдишваше свобода, разпръскваше тъгата в небето.
Глинените топки в ръцете на жените омекнаха, усмивките се върнаха. Върбинка взе пръст от земята, смеси я с вода, духна и сътвори образ – жена от кал и вода, свободна, мека, усмихната. Както самата тя каза: „Вече не съм онзи темерут. Имам нови приятели, сговорчива съм и не ме интересува кой какво говори.“ Тиквените сладкиши огряваха около тях, чашите с шампанско зазвъняха, а песента на Мая Нешкова „Честит да бъде този ден, в който всеки е роден…“ събра всички в танц. Продължаваме!
Фондация "Писания камък" получи 7500 лв. и работи с 31 възрастни хора от Община Севлиево, които са над 65 години и живеят в града или в малките населени места. Проектът "Цветове и светове" цели да осъществи приемственост между поколенията чрез културни и образователни дейности за възрастни хора, деца и младежи. Фондацията организира ателиета с багрене на вълна с естествени цветове, изработване на текстилни пана, керамика, готварство, участие в общинския празник на тиквата с ястия от тиква по автентични рецепти в измайсторени керамични чинии и тави. 18 младежи-доброволци учеха възрастните да свирят на барабани и перкусии в Ритъм ателие, интервюираха ги по избрани и интересни за младите теми и направиха и разпространиха кратки видеа с интервютата и концерта в читалището.
Петият сезон
Тя е на 69 години и от три години се грижи денонощно за своята болна майка, прикована на легло. Бивш дългогодишен служител в администрацията, сега ежедневието ѝ е сведено до рутинни грижи – готвене, почистване, хранене, обработване на рани. Самотата и еднообразието я изтощават.
Когато се включва в проекта, го прави със съмнение – "рисуването не е моето нещо", казва тя. Но вторниците в Арт клуба скоро се превръщат в нейното лично време – за себе си, за приятелки, за споделяне. Открива света на мандалата – древно изкуство, което ѝ помага да избяга от рутината и да се потопи в цветове и спокойствие.
„Рисуването, макар и просто оцветяване, ми дава сили“, споделя тя. Всеки вторник се пременя, гримира се и излиза с усмивка – към мястото, където я чакат, където е част от общност.
Народно читалище „Йордан Драгнев - 1894“, с. Крушари получи 3264 лв. за арт клуб “Петият сезон”, който е насочен към възрастни и самотноживеещи стари хора от селото, както и към лица с увреждания. 20 души участваха в проекта - рисуваха, практикуваха приложни техники (декупаж, квилинг, енкаустика), придобиха нови умения и възстановиха социалните си умения. Най-важното е, че отново са част от живота на общността си, чувстват се ангажирани и включени.
В проекта участваха и 5 хора с увреждания, както и 5 доброволци.
Участниците имаха възможност да се изявят творчески чрез арт ателие, а изработените от тях картини, пана, сувенири и картички бяха представени в две изложби.
