През месец юни обиколихме селата Ботуня, Главаци, Власатица и град Враца и успяхме да раздадем общо 50 пакета на самотно живеещи и трудно подвижни възрастни хора. Хора, които нямат ежедневен достъп до аптеки и хранителни магазини.
Списъкът ни е много голям, когато трябваше да решим на кои точно хора да раздадем пакетите, всеки един от екипа на сдружението ни сподели историята, която най-много го е трогнала и докоснала от последната ни инициатива. По този начин избрахме и кои възрастни хора да посетим.
Всеки пакет включваше лекарства от първа необходимост като аналгин, аспирин и парацетамол. Успяхме да закупим допълнително и няколко броя магнезий и болкоуспокояващи гелове. Възрастните хора се зарадваха много на тях, защото рядко могат да си ги позволят.
Освен лекарствата закупихме и хранителни продукти - прясна риба, кашкавал и сирене. Възрастните хора се радваха най-много на рибата, която им дарихме. Имахме възможността да закупим голям пресен шаран, всеки шаран беше около два килограма. Такава риба възрастните хора си позволяват само на Никулден. Изключително сме щастливи, че имахме възможността да ги посетим и зарадваме без повод! Инициативата ни беше подкрепена и от група младежи, благодарение на които бяха закупени допълнителни неща.
По време на обиколките ни най-голямо впечатление ни направи дядо Младен от село Власатица. Дядо Младен е изключително срамежлив и скромен човек. Когато му подадохме пакета, първоначално той не го прие. Сви рамене и ни каза, че не може да вземе нищо от нас, защото няма възможност да го заплати. Беше много изненадан от факта, че някой му дава нещо „безплатно“, по негови думи.
Дядо Младен живее изключително скромно. Къщичката му е само с една стая. Няма прозорци, на тяхно място е поставил кашони. Покривът е разрушен. Няма вода и ток. Готви на дърва в двора. Вода си набавя от близкия кладенец. Не си спомня кога за последно е имал ток и вода. Няма деца и съпруга, живее сам. Сподели ни, че се случва често да се храни веднъж на ден. Когато е останал без ток и вода, хора от съседно село му предложили помощ. Обещали, че ще му помогнат да си плати задълженията. Той не виждал друга възможност и се съгласил. Без да знае и пита се качил в една кола и така се озовал в Швейцария. Там той бил принуден да проси. Според думите му изкарвал добри пари, но му взимали всичко. Не му оставяли даже за храна. Това продължило почти година, докато един ден той решил да избяга. Със сълзи на очи ни разказва как Господ му помогнал да се прибере жив и здрав на автостоп от Швейцария до България. И въпреки трудностите и недоимъка, с които се сблъсква, дядо Младен се бори и не се предава. Казва ни, че е доволен и щастлив и от малкото което има. Доказателство, за това е спретнатият му външен вид и пълният с живот поглед.
Сдружение „Бъди добър! Прави добро!“ изпълнява проект „Заедно ще успеем“ със средства от фонд „Нашите родители“ на Фондация BCause. Проектът е в подкрепа на самотно живеещи възрастни хора от община Враца.
