Поглеждайки към коридора пред себе си, към стаята и банята на карантинния сектор, затваряйки и заключвайки вратата след себе си и децата си, в сърцето ѝ нахлу страх и хиляди въпроси...
Как ще успеят да издържат под карантина, без право да излизат, да се виждат с останалите или с някой от специалистите от центъра? Какво ще стане, ако се разболеят сериозно? Какво да прави с децата си през тези 10 поредни дни в изолация? Та това са деца само на 4 и 6 г. - изключително подвижни и активни!...
Усещаше, че изпада в състояние на паника, безпомощност и ступор...
Тя и децата ѝ бяха настанени в Кризисен център “Самарянска къща” само преди 8 седмици и може би покрай личната си тежка, житейска история, тя не усещаше какво се случва с този нов вирус, който не преставаше да действа и поставяше хората и страната ни в криза. Нейната криза, в нейните очи, беше по-силно бушуваща... и докато беше навън, тя не осъзнаваше силата на тази пандемия. Когато влезе в Кризисния център, тя познаваше обстановката и специалистите и беше толкова радостна...
Ще кажете - как човек може да се радва в такава ситуация?
Но тя се зарадва, защото след поредното преживяно насилие, успя с огромни усилия да стигне до центъра, който познаваше от предишния си престой, преди около 2 години. Знаеше, че в тази Къща ще получи това, което търси душата й - мир и подкрепа, разбиране и време, за да се събере и да продължи… И точно след 8 седмици в центъра, тя се намираше в житейския си път на етап, в който имаше планове, работа, децата ѝ ходеха на градина и всичко сякаш беше влязло в ритъм, благодарение на подкрепата на социалните работници, психолога и нейното решение този път завинаги да сложи край на насилието, което търпеше години наред…
Но, малко по малко, започна да чува и осъзнава, че светът е в пандемична криза - затваряне на детски градини, фирми, карантина, боледуващи хора… Запита се, ако се разболее и се налага да влезе в болница, какво би се случило, защото нямаше здравни осигуровки. Децата ѝ бяха също с много крехко здраве. Точно вчера ги беше завела на лекар, че едното дете имаше хрема и… часове по-късно ѝ се обадиха от детската градина, че дете от групата на дъщеря ѝ е с корона вирус. Съобщи го на екипа на Кризисния център и докато се усети, попадна в карантинния сектор, зад врата, която тя трябваше да държи заключена. Разбираше, че трябва да предпази останалите, но... как ще преживее тя с децата си?
Карантинният сектор беше самостоятелно обособено пространство, състоящо се от просторна, новоремонтирана стая, с прилежащи баня с тоалетна и малко антре. В него, тя и децата бяха напълно отделени от останалите обитатели на центъра. Тя беше първата, която се наложи да бъде настанена там с децата си. Огледа се и осъзна, че се намира в най-голямата стая, в която е много уютно и в която е помислено за удобствата на обитаващите я. Имаше легла, гардероб, телевизор. Тя не беше разбрала, но телевизорът се беше появил в тази стая специално заради нея и децата ѝ. Имаше връзка с екипа от центъра, който постоянно ѝ даваше насоки, консултации и идеи. Получаваше ежедневно всичко необходимо за себе си и децата - дезинфектанти, храна, материали. Предоставиха им също и играчки, игри, книжки, материали за рисуване. Страхът започна да си отива от ума ѝ и тя усещаше, че има нови идеи - на какво да поиграе с децата, припомняйки си и своите любими детски игри.
Едно от децата падна, получи голяма цицина и започна много да плаче.
Съобщи за ситуацията на социалния си работник и минути по-късно, разговаряше с лекар-педиатър, който беше запознат от екипа на Кризисния център със ситуацията. Лекарят прецени, че иска да прегледа детето и след осигурен коридор от РЗИ, при пълни мерки за сигурност, тя отпътува на преглед с детето си към кабинета на лекаря. След прегледа стана ясно, че ударът не е предизвикал сериозно нараняване и че ситуацията е под контрол. Бяха закупени предписаните лекарства и тя се върна в карантината стая в центъра. Сега тази стая ѝ се виждаше съвсем различна, сега тук за нея беше едно сигурно, защитено място, и макар и само с двете си деца, тя не се чувстваше сама, усещаше толкова много подкрепа от специалистите и имаше сигурност, че всичко ще е наред и тя ще се справи.
Оставащите 8 дни минаха бързо, дори забавно. Не беше играла толкова време с децата си досега, не беше рисувала, не беше чела приказки и на двете си деца “за лека нощ”... и сега го направи. Научи цветовете с малкото си дете, а с големия - цифрите. Изгледа на спокойствие любимите филмчета на децата си и вече знаеше за какво могат да си говорят. Направи нови планове. И много се зарадва, че никой не прояви симптоми на болестта през всички тези дни, а в последния от тях излезе от карантинния сектор с усмивка.
Вече повече от 16 години Сдружение “Самаряни” предоставя услуги на деца и жени, пострадали от насилие чрез своя Кризисен център „Самарянска къща” в Стара Загора.
Те са една от организациите, които получиха грант от European Parliament Solidarity Fund чрез Фондация BCause.
Общо четири организации, които работят с жертви на домашно насилие, получиха финансиране по този фонд в края на 2020 г. за покриване на непредвидени разходи, предизвикани от пандемията с COVID 19, включително /но не само/: заплащане на тестове преди настаняване, спешни медицински разходи, лекарства, дезинфектанти, предпазни средства за персонала.